Моето първо блогче *гледа доволно* 
Един живот угасва само в миг
Една жестока и неутолена жажда
И само в миг във тишината с вик
човекът, новият живот се ражда
И само в миг, в един, едничък миг
последно листо печално се отронва
и пак за този тъй нищожен миг
ти времето и вечността догонваш
Тойр тъй нищожен е, но само погледни
как всичко си отива без пътека
как все личат по голите стени следи
от теб, живот, оставени навеки.
*Малко е на мама, но тя няма нищо против*
София, 24.1.1985
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Уоу, страхотно стихотворение. Тъкмо щях да се опуля много жестоко, ако сте го писали вие ^^ Просто е много силно и в него се вижда мъдростта на един по-зрял човек. Е, макар че като гледам май блогчето е леко позарязано, бих се радвала да прочета разни други неща тук, пък ако ще и още стихотворения на майка ти ;)
~Руми~
Публикуване на коментар